JujuBuju
541 results
  103 
  131  12 
Тя е бяла усмивка от детските нощи
и ръце, на които изправя се крехкото утро.
И през няколко купа и няколко спукани гроша,
пак ще бъдеш хлапето, седящо на нейните скути.
Тя е твоята майка, и моята също. ...
  124  12 
  108 
  127 
  117 
  126 
Студ и мраз. И тиха зима
драска скрежните стъкла,
с острите си пипала -
сякаш силите ни взима.
Слънцето небрежно жули ...
  121  11 
  155 
  133 
  123 
  184 
  288  15 
  173 
  253 
  230 
  214 
  195 
В огледалото ме гледаше изопнато.
Аз повторих ѝ червилото на устните.
И взаимствах от очите ѝ моретата.
Разкроих си небосвода като нейния.
И поникнаха по билото му чайките. ...
  157 
  283 
  295  14 
  209 
  238 
  265 
Буря настръхнала, хищна, развързана,
лодки нанизани в морски гердан,
луднали в ниското алени бързеи,
суша - набръчкана длан.
Колко са бели платната на лодките, ...
  154 
  403  16 
  262 
  327  10 
  203 
Не съм Мария. Няма как да съм.
Онази непорочност ме пречупи.
Люлея си кошмарите насън
и пея на пришитите си дупки.
А после късам пръстите си с плам – ...
  249  11 
Тези голи площади напразно бленуват звезди –
да се втурнат подобно залутани чайки в небето.
Само дъжд, само дъжд, само дъжд – ще остави следи
като дири на плуг, заорал като луд към морето.
И вали из ведро, и залива задушната шир. ...
  276  17 
Аз вярвам в този смисъл – да си жив,
напук на отеснялата си сянка,
напук на обиграните лъжи,
доброто, че добро ще е посяло...
Противно на човешката съдба – ...
  235 
  325  13 
Под болничен прозорец, замъглен
от сухите лъчи на юлско слънце,
клечи един Ромео с мургав тен
и яростно реве, почти по лъвски:
"Албено, хайде слизай, аз съм тук! ...
  342 
В танцуващите пламъци на свещите,
блуждаещи по купола на църквата,
тя, вярата, не е простила грешните
и нито с нас възвърнала е мъртвите.
Не ни е дала къшей на трапезата ...
  244 
В този град тишината си има реален адрес,
находящ се на сгърбен отрязък от местната карта.
Недостъпен портал между вчера и шумното днес
е вратата на старото гробище с млади чинари.
До оградата, куц надзирател е прашният кръст – ...
  691  13  15 
Залезът рисува сенки
по стените на дома ти.
Риторична, тишината,
ти напомня пак за мене.
Пада вечер. Като камък ...
  251 
  478  10 
  911  10  24 
Под строй, но някак и встрани,
стои неделя –
събира всички бързи дни
и ги разделя.
Сред този яростен поток – ...
  217 
Random works
: ??:??