JujuBuju

Забързано жужи градът, 
а стъпките ми пак блестят...

 

През облачен тунел вървя,
на сантиметър от земята,
а вятър сплете ми косата
с небето, после го отвя.

 

И питам се дали летя
или спаси ме лудостта
от нескончаямия плен
на сивия и прашен ден?

 

Забързано жужи града
и заглушава всяко име.
Оставям алена следа
защото нещо шепна в рими.

Selected works

  • Уж въздух, а всъщност надежда

    Poetry   1296  29  55  Той няма червена канадка, ботуши
    и шапка със мъхест помпон...
    Прегърбен на гега, старик кротко пуши,
    в ръката със прашен балон.
    Подпират се с калната пейка - и двама ...
  • Мокро стихотворение

    Poetry » Landscape, Other   418  13  26  Кафето е топло, а тихият пролетен дъжд
    мажорно звъни по стъклото.
    Което прахът е написал, отми изведнъж
    капчукът с потракващи ноти.
    Какво ли подготвил е мокрият мартенски ден? ...
  • Писмо до нея

    Poetry » Phylosophy   715  15  24  Нощ е. Отново припламват звездите
    над моя ефирен сумрáк.
    Вече те вкусвам и знам, че ще скиташ
    из моите сънища пак.
    С ледени устни ми галиш косите. ...
  • Не ме обичай

    Poetry » Strict forms   447  17  20  Не ме обичай... Бялата ми кожа
    е лист, по който мъките рисуват.
    А грозна е картината - ще можеш
    да видиш кой и колко, всъщност, струва.
    И сенки под ресниците ми плуват... ...
  • Обичане

    Poetry » Love, Other   429  15  18  Погледни ѝ очите –
    обещаващо сини,
    като лунните нощи
    между пролет и лято.
    Из пределите скитат ...

More works  »

© 2003-2019, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.