Забързано жужи градът,
а стъпките ми пак блестят...
През облачен тунел вървя,
на сантиметър от земята,
а вятър сплете ми косата
с небето, после го отвя.
И питам се дали летя
или спаси ме лудостта
от нескончаямия плен
на сивия и прашен ден?
Забързано жужи града
и заглушава всяко име.
Оставям алена следа
защото нещо шепна в рими.
Selected works
562 results
Уж въздух, а всъщност надежда
🇧🇬
Той няма червена канадка, ботуши
и шапка със мъхест помпон...
Прегърбен на гега, старик кротко пуши,
в ръката със прашен балон.
Подпират се с калната пейка - и двама ...
Кафето е топло, а тихият пролетен дъжд
мажорно звъни по стъклото.
Което прахът е написал, отми изведнъж
капчукът с потракващи ноти.
Какво ли подготвил е мокрият мартенски ден? ...
Изтощена, лозата на дядо се скърши и рухна
(натежалият грозд е роден върху крехко бесило).
Напращелият въздух изстена далечно и глухо –
да намери спасител в човешка ръка е безсилен...
Гроздоберът подмина и тази кирпичена къща. ...
Не ме обичай... Бялата ми кожа
е лист, по който мъките рисуват.
А грозна е картината - ще можеш
да видиш кой и колко, всъщност, струва.
И сенки под ресниците ми плуват... ...
