Хах! Ирен, благодаря ти! Сеси, Вили, благодаря! Бленика, радвам се, че си го усетила! Жане, благодаря!
Благодаря още веднъж и на Лина! За мен е удоволствие и голяма радост, че фотографиите ми въздействат и вдъхновяват! Ето го и стихът на Лина:
мъглата слезе твърде ниско
над локвите погълнали дъжда
и златото на лятната ни истина
превърна се естествено в ръжда
така се случва тук с листата
привързани към земното привличане
мечтаят да докоснат синевата
докато живеят дишат и обичат
https://otkrovenia.com/bg/stihove/dokato-jiveyat-dishat-i-obichat