Красиво се е получило, Сенд, а къщето е като възхитено емотиконче.
Скоро ронках слънчогледови пити, за на баба кокошките, ухаеха на слънце като твоето крилато слънчогледче. Поздравления за майсторството!
Слънчогледчето, все пак, успяло да излети. Кацнало в една нива, с много красива слънчогледка. Двамата всеки ден се радвали на слънцето, пораснали големи и взаимно се опрашили. Родили се много вкусни семки. Един фотограф и една поетеса, случайно минали през нивата, направили си фотосесия, откъснали узрелите пити, опекли семките, изяли ги и създали невероятно красиви, слънчеви шедьоври.
Представям си го сега така: слънчогледчето останало само и тръгнало да бяга, през полето, а къщата като го видяла, ококорила се и ѝ се приискало и тя да тръгне, ама нямало как... Не са само децата... и ние можем да си променим света!