Когато е топло, тук е доста оживено, много хора минават по моста и всеки се спира, да се порадва на гледката. Но аз не исках снимка на обикновени минувачи, “заложих” фотоапарата и зачаках. И чудото се случи. Двете гълъбчета се спряха и започнаха да си приказват. Дървото над тях, също е разкошно. За съжаление, буря го събори и го няма вече. Това е историята на снимката.
Сендче, в храстите ли си се скрил 🙂, за да ги снимаш тези сладури?
Много романтично се е получило, моста като свързващото - женско и мъжко начало- ин и ян, дървото отстрани- като символ на живота, мрачното време - като препятствията в него и небето благославящо тези две души. Браво на теб, много си добър!