Благодаря, Милена! Усмихна ме стихотворението ти, нищо че гълъбите са умислени 🙂 Можеш да го пуснеш и като свързано стихо.
Вярно е, Скити, не ми беше хрумнало 😀 Благодаря!
Естествено и неочаквано си ги хванал. И те размишляват върху нещо.
Природна философия има в това.
Посвещавам ти стихотворението с радост, защото ме вдъхнови
Гълъби в размишление
на SMooth
Гълъби се наредили
върху старите дъски,
мислят те, но с всички сили
за неща, ала какви?
Всеки гледа и си мисли,
но какво, какво, кажи?
Върху свой и важен смисъл,
мисленето продължи.
А небето ги поглежда
с нежните си цветове.
Бели облаци с надежда,
греят, тя навред зове.