Отворих прозореца.
Ти си вятър... нахлу,
погали с разбиране раменете ми.
Една цигулка запя.
Сякаш стене, но чу,
моите малки мечти съкровени.
И попаднах във плен,
на сълза кехлибар
и на нежност от струни изплакана.
Този тъжен рефрен...
Тук видях моята цигулка сред облаците и не мога да не си я прибера! Много е хубава, Дени! Грабна ме! 💖