“Някои хора изхвърлят детството си като стара шапка. Забравят за него като за телефонен номер, който вече не е валиден. Били са деца, после са станали възрастни, но какво са сега? Единствено тези, които порастват, но продължават да бъдат деца, са хора".
Светът е около нас и в нас:кое ще пощади паметта ни във времето и пространството на съществуването ни тук,зависи единствено от нагласата на душата и любовта към детството, като кошница с уханни плодове в есента и зимата на живота ни.
Харесва ми нарисуваната от теб картина,Миглена!😍