В делвичка... слънца съм натопила,
да топлят зимните ми дни.
Те радост са и усмивка мила.
Бяла светлина от тях струи.
Главиците поклащат дяволито,
намигат закачливо на света
и някакво магическо вълшебство
през стаята красиво засия.
Докосна нежно тънка струна
и тъжната душа запя
за лятото, полето и щурчето...
за всичките любови по света.
Ах, вие, златоносни слънчогледи,
излъчващи добро и светлина,
слънцето до края запазетеи вярата,
че носим красота!