И ЧАКАМ НЯКОЙ ДА МИ ПОЗВЪНИ
Кварталът става все по-неприветлив
и схлупват се стрехите под дъжда.
И сякаш ни разделят с километри
ключалките, потънали в ръжда. ...
И ЧАКАМ НЯКОЙ ДА МИ ПОЗВЪНИ
Кварталът става все по-неприветлив
и схлупват се стрехите под дъжда.
И сякаш ни разделят с километри
ключалките, потънали в ръжда. ...
Какво са разстоянията щом
една любов ни свързва чудно вече?
Вселената за нея ще е дом...
Целувката ти чувствам отдалече.
Материята няма власт тежаща, ...
Не ще те виждам вечно аз от мрака.
Сега от твоя чар безмълвно пия.
Дълбоко в мен надеждата ми чака
пак свитъка вълшебен да отвия.
Очите ми жадуват за промяна. ...
Хората минават — очи не повдигат.
Страх ги е другият нещо да зърне.
Страх ги е даже от собствена мисъл,
че в чуждия поглед тя ще се върне.
Улици пълни, а душата самотна. ...
Денят дойде в притихналия плаж,
превърнал раковини в ситен пясък,
и чакаше очите ни да кажат
последно сбогом - като птичи крясък.
Но не посмяхме пак да се погледнем. ...
"Дали тя бе моя или пък неин бях аз?"
Ех, какво знаеш ти, братко мой, Хафез?!
Не пият руйно вино днешните красавици - уви,
уиски си поръчват те и не знаят що е петмез!
И още искат поне на Мерджан-кабрио да ги возиш, ...
Отново ти си тишина, но аз
съм твоето надеждно отражение.
В мълчанието чувай влюбен глас
нашепващ със сияйно вдъхновение.
Проблясва музикално откровение ...
Реката от чувства достигна морето
вълните си вливам във тебе с любов.
С крилата на чайка сърцето ми трепва
и ти си на всичко за мене готов.
А нашите стъпки са тихи и вечни, ...
Чуден сън сънувах – можех да летя.
Бързах да разкажа аз на сутринта.
Баба сръчно в скрина бръкна и за миг
сякаш стори странен и вълшебен трик.
Старото хвърчило в моите ръце, ...
Чаровна е – дори и да е скитница –
жената, във която си се влюбил.
Събира под дърветата жълтици –
летящите, но тъжни пеперуди.
По прашните следи на тишината ...
"Дали тя бе моя или пък неин бях аз?"
Ех, какво знаеш ти, братко мой, Хафез?!
Не пият руйно вино днешните красавици - уви,
уиски си поръчват те и не знаят що е петмез!
И още искат поне на Мерджан-кабрио да ги возиш, ...
На Дякона словото – чисто и свято,
покълна в душите сред мрак и тегло.
Той запали искрата на народа в сърцата
и вдигна на роба преклоненото чело.
И макар че увисна на черно бесило ...
Не чакам сняг на Витошка през май
и цъфнали през зимата градини.
Но шегите на Съдбата… нямат край,
тя сметките разбърква от години:
Чиновник обядва от сутрин до вечер, ...
Сред мраморната пустош колосално
издига се метална пирамида.
Под блясъка й гледащ ни реално
тайната на вечността е скрита.
Във нея всеки, който пожелае ...
Дишай – дори когато те е страх,
дори в душата да е пълен крах.
Продължавай – не, не спирай –
дишай, сили в себе си намирай.
Дишай – дълбоко въздух поеми, ...
С една млада дама (грамотна и пряма)
започнах на тенис игра.
Без никакъв бекхенд и с лошия форхенд
на корта до нас - вечерта.
Тя беше във черно, с екипче модерно, ...
Музика и вокали: Suno AI (Symphonic Rock)
Роди ме Вселената – да раздавам Надежда,
Надежда за дързост, за обич и прошка.
За път през пустинни, сурови премеждия,
За нежния допир в самотните нощи. ...
Вместо със утринни капчици роса –
Мрачен залез погълна моята душа.
Сякаш по жарава ходя боса,
а след мен остава кървава следа.
Винаги съм била черната овца – ...