Не знам доколко вярна е мълвата,
че много извънземни има тук,
но вчера - както скитах из гората
и пълнех два чувала със боклук,
видях една… прекрасна непозната; ...
Зимата свали снежната покривка –
вятърът носи полъх на зюмбюли.
Пролетта разтвори своята усмивка –
Разпукнаха цветята своите пашкули.
Различни видове лалета – ...
Наточената злоба се кикоти
пред мъката човешка, няма срама.
Размахвайки ветрило от банкноти
безчувствена актриса пак е в драма.
И все си мисли, че е по- голяма ...
Джуджетата се връщат късно вкъщи.
И виждат вътре истински бардак!
В миг първото започва да се мръщи,
че някой му е бутнал стола пак.
Чинийката си второто разглежда. ...
В очите ти намирам пристан свой –
покой след буря и тъма човешка.
И бяга оня непрогледен слой,
отчетен от съдбата ми за грешка.
Ръцете ти са моя благослов, ...
Добрите змии днес са много рядко,
а Кака Пепи мъчеше я глад!
Тя срещна край реката Бате Радко
и взе, че го покани на обяд.
А обядът мина много ползотворно: ...
Аз цял живот прелиствам Кама Сутра
и винаги откривам смисъл там.
Прегледах я отново… тази сутрин,
и споделих с жената моя план:
Предложих да й купя дрешки в мола ...
Векторът му губи свойта вярна посока,
щом се докосне до пулс, забавен от страх.
Времето не е константа – то е дълбока
мъглявина от мисли, превърнати в звезден прах.
Ако имаше център, ако имаше маса, ...
ПРЕОБРАЖЕНИЕ
Тя дойде пред разделната нощ – от незнайна посока.
И блестяха косите ѝ мокри в здрача – до съмване.
Той копнял бе с години страстта на водите дълбоки
и – когато я люби – докрай да обяздва дъха ѝ. ...
Векторът му губи свойта вярна посока,
щом се докосне до пулс, забавен от страх.
Времето не е константа – то е дълбока
мъглявина от мисли, превърнати в звезден прах.
Ако имаше център, ако имаше маса, ...
С жената бях под плажните завеси,
когато мернах мацето зад мен.
За миг забравих моята… принцеса
и почнах да събирам морски тен.
Започнах да копая - без посока. ...
Светове прегръщат се във вихър...
И Минало, и Бъдеще едно са,
и страшна буря е със рев на тигър,
Фортуна неизбежно се ядоса.
През времена препусках аз, до тук. ...
СЛЕД ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ
С небрежен жест – привичка твърде стара,
той угаси мъждукащия пламък.
В живота сляп за него бях цигара...
А мислех, че за гладния съм залък... ...
Угаснаха цветята. Стана тъмно.
Главици вдигат към небето горе...
От там за кой ли път ги дебне тътен.
Тъгата ги обхващаше до корен.
А бурята докрай се разразява. ...
Увехнаха цветята. Стана тъмно.
Главици вдигат към небето горе...
От там за кой ли път ги дебне тътен.
Тъгата ги обхващаше до корен.
А бурята докрай се разразяваше. ...
Попий ме! Както чакан дъжд след зима
земята ни събудена попива!
И стръкчета живот неустоимо
ù връщат радостта, че тя е жива.
Попий ме!!! Както топъл дъх стъклото, ...
Стъпките на времето са тихи.
И можеш да вървиш и ти по тях.
И няма да усетиш оня вихър,
във който има и сълзи, и смях.
На земята си застанал здраво. ...
Чакам те, от години те чакам...
Текат минутите - страшни години:
неми са, беззвучни, глухи -
глухи за болката в сърцето ми!
Чувам само екота на пулса - ...
Очите да затворя ли? Защо?
О, ти си истински прекрасна - ето -
в гърдите ми препуска лудо то,
пегасчето немирното - сърцето.
Похвално слово литва към небето, ...
С надежда днес поглеждам към небето,
че всяка мъка ще се разтопи.
И в тиха радост пее ми сърцето,
че любовта в душата ми искри.
Макар да скитаме в света самички, ...