Тичах след теб, по вълните от грях,
и усещах в течението дълбок мрак,
но продължавах без капчица страх,
с надеждата да те видя пак.
Усещах водовъртежи,
и през бури преминавах,
изпълнен с копнежи,
в който за теб се надявах.
Знаех, ти си на края на всяко море,
на всяка река, океан,
усещах със своето сърцето,
че си някъде там.
И можех през всичко да премина,
ако ти ме чакаше накрая,
и си струваше толкова път да измина,
след като ти за мен беше рая.
© Радо Мотърников All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
