Brian_ (Радо Мотърников)
16 138
13.12.2006 г., 1:31 ч.

... 

  Поезия
783 0 3

Тичах след теб, по вълните от грях,
и усещах в течението дълбок мрак,
но продължавах без капчица страх,
с надеждата да те видя пак.
Усещах водовъртежи,
и през бури преминавах,
изпълнен с копнежи,
в който за теб се надявах.
Знаех, ти си на края на всяко море,
на всяка река, океан,
усещах със своето сърцето,
че си някъде там.
И можех през всичко да премина,
ако ти ме чакаше накрая,
и си струваше толкова път да измина,
след като ти за мен беше рая.

© Радо Мотърников Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав!
  • Мерси за коментарите.Аз всъщност стиховете си ги пиша като хоби,и може би затова не винаги са толкова сполучливи,но ще се опитам да го променя тогава..
  • За мен истинският ти стих е това:

    "Знаех, ти си на края на всяко море,
    на всяка река, океан,
    усещах със своето сърцето,
    че си някъде там.
    И можех през всичко да премина,
    ако ти ме чакаше накрая,
    и си струваше толкова път да измина,
    след като ти за мен беше рая."

    Поработи върху другата част,ако искаш и ще стане още по-хубаво!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??