...
Тичах след теб, по вълните от грях,
и усещах в течението дълбок мрак,
но продължавах без капчица страх,
с надеждата да те видя пак.
Усещах водовъртежи,
и през бури преминавах,
изпълнен с копнежи,
в който за теб се надявах.
Знаех, ти си на края на всяко море,
на всяка река, океан,
усещах със своето сърцето,
че си някъде там.
И можех през всичко да премина,
ако ти ме чакаше накрая,
и си струваше толкова път да измина,
след като ти за мен беше рая.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радо Мотърников Todos los derechos reservados
