May 12, 2006, 8:00 PM

***

  Poetry
1K 0 1
  

Празна стая, бяла светлина.

В сянката човек -

дали мъж или жена...

празен стол в сноп белота,

търсещи очи,

очаквоща душа.

Празен стол - все същата съдба

на празнота сред белота...

В сянката човек

без мисъл, без слова.

Очите слепи -

премного белота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пр All rights reserved.

Comments

Comments

  • Описва някакво предначалие. Много стряскащо, напрегнато, тревожно и в същото време - тържествено- все пак- в тишината са всичките възможни звуци, а празнотата е бременна с очакването на всички бъдещи случвания!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...