May 12, 2006, 8:00 PM

*** 

  Poetry
724 0 1
  

Празна стая, бяла светлина.

В сянката човек -

дали мъж или жена...

празен стол в сноп белота,

търсещи очи,

очаквоща душа.

Празен стол - все същата съдба

на празнота сред белота...

В сянката човек

без мисъл, без слова.

Очите слепи -

премного белота.

© Пр All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Описва някакво предначалие. Много стряскащо, напрегнато, тревожно и в същото време - тържествено- все пак- в тишината са всичките възможни звуци, а празнотата е бременна с очакването на всички бъдещи случвания!
Random works
: ??:??