***

preziosi (Пр)
21 23

12 may 2006, 20:00

Poesía

741 0 1

Празна стая, бяла светлина.

В сянката човек -

дали мъж или жена...

празен стол в сноп белота,

търсещи очи,

очаквоща душа.

Празен стол - все същата съдба

на празнота сред белота...

В сянката човек

без мисъл, без слова.

Очите слепи -

премного белота.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Цвети-Киара (Цветелина Александрова)

2006-07-05T09:28:52+03:00

Описва някакво предначалие. Много стряскащо, напрегнато, тревожно и в същото време - тържествено- все пак- в тишината са всичките възможни звуци, а празнотата е бременна с очакването на всички бъдещи случвания!