12 may 2006, 20:00

***

  Poesía
1K 0 1
  

Празна стая, бяла светлина.

В сянката човек -

дали мъж или жена...

празен стол в сноп белота,

търсещи очи,

очаквоща душа.

Празен стол - все същата съдба

на празнота сред белота...

В сянката човек

без мисъл, без слова.

Очите слепи -

премного белота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пр Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Описва някакво предначалие. Много стряскащо, напрегнато, тревожно и в същото време - тържествено- все пак- в тишината са всичките възможни звуци, а празнотата е бременна с очакването на всички бъдещи случвания!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...