Jan 27, 2007, 10:15 PM

***

  Poetry
639 0 5
Всички ме гледат странно и ме съжаляват-знам.
Не се ли чувстваш виновен?Не те ли обзема срам?
Който ме види ме потупва по рамото с тъга.
Съчувстват ми даже непознати че ме остави сама.
Вятърът ми шепне да не се боя.
Слънцето ми се усмихва и ме гали едва.
Дърветата протягат клони за да сгреят мойте ръце.
Тревата усеща колко е студено моето сърце.
Дъждът иска да изпие изпие мойте сълзи.
Земята усеща колко много ме боли.
Луната ме приспива с тъжовни песни през нощта.
Облаците ме събуждат и ми дават сили през деня.
Любовта иска да повярвам отново в нея.
Омразата настоява да я забравя и да копнея.
Всички очакват от мен да срещна друг за да се спася.
Единствено сърцето ми е наясно че ако си до мен
ще се родя!!!

04г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...