27.01.2007 г., 22:15 ч.

*** 

  Поезия
486 0 5
Всички ме гледат странно и ме съжаляват-знам.
Не се ли чувстваш виновен?Не те ли обзема срам?
Който ме види ме потупва по рамото с тъга.
Съчувстват ми даже непознати че ме остави сама.
Вятърът ми шепне да не се боя.
Слънцето ми се усмихва и ме гали едва.
Дърветата протягат клони за да сгреят мойте ръце.
Тревата усеща колко е студено моето сърце.
Дъждът иска да изпие изпие мойте сълзи.
Земята усеща колко много ме боли.
Луната ме приспива с тъжовни песни през нощта.
Облаците ме събуждат и ми дават сили през деня.
Любовта иска да повярвам отново в нея.
Омразата настоява да я забравя и да копнея.
Всички очакват от мен да срещна друг за да се спася.
Единствено сърцето ми е наясно че ако си до мен
ще се родя!!!

04г.

© Ванина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??