27.01.2007 г., 22:15

***

644 0 5
Всички ме гледат странно и ме съжаляват-знам.
Не се ли чувстваш виновен?Не те ли обзема срам?
Който ме види ме потупва по рамото с тъга.
Съчувстват ми даже непознати че ме остави сама.
Вятърът ми шепне да не се боя.
Слънцето ми се усмихва и ме гали едва.
Дърветата протягат клони за да сгреят мойте ръце.
Тревата усеща колко е студено моето сърце.
Дъждът иска да изпие изпие мойте сълзи.
Земята усеща колко много ме боли.
Луната ме приспива с тъжовни песни през нощта.
Облаците ме събуждат и ми дават сили през деня.
Любовта иска да повярвам отново в нея.
Омразата настоява да я забравя и да копнея.
Всички очакват от мен да срещна друг за да се спася.
Единствено сърцето ми е наясно че ако си до мен
ще се родя!!!

04г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...