27 янв. 2007 г., 22:15

***

642 0 5
Всички ме гледат странно и ме съжаляват-знам.
Не се ли чувстваш виновен?Не те ли обзема срам?
Който ме види ме потупва по рамото с тъга.
Съчувстват ми даже непознати че ме остави сама.
Вятърът ми шепне да не се боя.
Слънцето ми се усмихва и ме гали едва.
Дърветата протягат клони за да сгреят мойте ръце.
Тревата усеща колко е студено моето сърце.
Дъждът иска да изпие изпие мойте сълзи.
Земята усеща колко много ме боли.
Луната ме приспива с тъжовни песни през нощта.
Облаците ме събуждат и ми дават сили през деня.
Любовта иска да повярвам отново в нея.
Омразата настоява да я забравя и да копнея.
Всички очакват от мен да срещна друг за да се спася.
Единствено сърцето ми е наясно че ако си до мен
ще се родя!!!

04г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...