Mar 18, 2006, 5:53 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 3

Истина ли е мечтата ми
Или живота ми е сън
Съществува ли тъгата ми
Или надеждата стои засрамена отвън.

Нощта отново е настъпила
И надали ще дойде скоро ден.
Луната слънцето застъпила
Както болка, щастието в мен.

Над любовта, омраза надделява
И диря кървава след себе си оставя.
Чрез мене всичко болка причинява
Защото след нощта отново нощ настава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...