***

Apr 9, 2006, 11:58 PM

Poetry

779 0 2

Така помъдрях - със обида -
на себе си бях разярена:
чудовищно просто е чудото
на обичта изморена.
Така прегорях - недочакана -
докато в облак от жажда
не търсех причини от страх,
че чудесата разплакват.
Не е иронично това,
което ме сгърчва от слабост.
Извивам усмивка през плач
и вярвам все още... на халос!...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Логична (Диана Борисова)

2006-04-11T17:16:55+03:00

Прекрасно!
Графиня (Галина Кралева)

2006-04-10T23:04:24+03:00

Усмихвай се когато ти се плаче...тежка диагноза за обичта ти изморена.
Харесва ми начинът ти на мислене.Заинтригува ме и те поздравявам за стиха.

***

Свързани произведения

Comments

Random works