:.(
Намерил пътят, от него избягал,
своята любов, не доизказал,
своите мисли, за себе си запазил,
своите мечти и чувства погазил.
Намерил вратата, открехната леко,
“да вляза там”, тихо шепнело сърцето
Затворил вратата и гръб и обърнал,
назад в миналото, отново се върнал.
Пътища много, но все непознати,
вратите пазещи своите палати,
любов, понякога скрита, друг път открита,
къде водиш мен? Защо душата ми скита?
...
Намираш ме, но страх те е вече,
дори и името мое, ти, отрече,
Не те лъжа аз, най-много лъжеш се ти,
че сърцето ти слабо е пълно с мечти.
Всеки ден, ти, в мене се вричаш,
Всеки ден, ти, от мен се отричаш,
Всеки дъх го поемаш с надежда,
Всяка мисъл към мен те отвежда.
Аз винаги с теб съм и все с теб ще бъда
Понякога глупава, по-рядко мъдра,
Аз не искам нищо друго в замяна,
само помощ, при тебе да остана.
2006
© Янчо All rights reserved.
