Намерил пътят, от него избягал,
своята любов, не доизказал,
своите мисли, за себе си запазил,
своите мечти и чувства погазил.
Намерил вратата, открехната леко,
“да вляза там”, тихо шепнело сърцето
Затворил вратата и гръб и обърнал,
назад в миналото, отново се върнал.
Пътища много, но все непознати,
вратите пазещи своите палати,
любов, понякога скрита, друг път открита,
къде водиш мен? Защо душата ми скита? ...