"..."
И плявата прорастна
във Корони.
Крале.
Принцеси.
Лала.
Аз.
Латерната се счупи.
Превъртяна.
Едно око се изчовърка във
екран.
Озъбих апострофите в
полеми.
А те преписаха словесно
моят "срам".
Щамповаха със етикета „лично"
до него/нея -
била им близка пролетта.
(И аз ги късам същите цветя).
Завързаха очите си с аплаузи.
Аз.
Нарцис.
Той.
Цигарата запалих в другия и край.
Принцесите разсякоха езика си на две.
Почукаха със шрифта маникюрно.
Кралете гангренясаха в „коронки".
А плявата расте.
Когато плюеш
цъфти във цвят непукистичен.
Мастилото ми ври.
Прелива.
Погалваш ме,
защото имаш нужда от ръце.
Измиваш.
Но не във мен,
във тебе още е безлико.
(Белязването от криле).
Топлийките си изтъпих.
За да не бода.
Под кожата
доскоро нивелирно влизал
принц
от стадна приказка
„Лъжливите Овце" -
сега си Краля-Шут
в калта под ноктите
на кучката
за първи ред.
Луната 20 инчова
преглъща талантливо
поредното небе.
© Киара All rights reserved.
