"..."
И плявата прорастна
във Корони.
Крале.
Принцеси.
Лала.
Аз.
Латерната се счупи.
Превъртяна.
Едно око се изчовърка във
екран.
Озъбих апострофите в
полеми.
А те преписаха словесно
моят "срам".
Щамповаха със етикета „лично"
до него/нея -
била им близка пролетта.
(И аз ги късам същите цветя).
Завързаха очите си с аплаузи.
Аз.
Нарцис.
Той.
Цигарата запалих в другия и край.
Принцесите разсякоха езика си на две.
Почукаха със шрифта маникюрно.
Кралете гангренясаха в „коронки".
А плявата расте.
Когато плюеш
цъфти във цвят непукистичен.
Мастилото ми ври.
Прелива.
Погалваш ме,
защото имаш нужда от ръце.
Измиваш.
Но не във мен,
във тебе още е безлико.
(Белязването от криле).
Топлийките си изтъпих.
За да не бода.
Под кожата
доскоро нивелирно влизал
принц
от стадна приказка
„Лъжливите Овце" -
сега си Краля-Шут
в калта под ноктите
на кучката
за първи ред.
Луната 20 инчова
преглъща талантливо
поредното небе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
