Feb 5, 2015, 1:45 AM

* * * 

  Poetry » Love
866 0 3
Всяка нощ

Нощта си разплита косите и бавно се спуска
на онемелия град върху устните.
А някъде в тъмното залези още препускат...
Градът е без дъх, нощта е омайна и чувствена....

Нощта си съблича луничките и по небето ги пръсва.
Градът се разпада и тайни желания сбъдва...
Със тиха въздишка, заслепена от изгрева
Нощта си прибира косите и бавно си тръгва.

© Росица Сертова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Образно и много красиво. Поздравления!
  • "Нощно вълшебство"
    Разкошно!
    П.П.
    ... а, то си имало заглавие, голям съм заплес, видях само точките
  • Поздравявам те за новата ти творба! С малко думи много си казала.
    С интересни метафори и образно в един прекрасен стих!
    Нови творчески успехи и ведър ден!
Random works
: ??:??