Feb 5, 2015, 1:45 AM

* * *

  Poetry » Love
1.1K 0 3
Всяка нощ

Нощта си разплита косите и бавно се спуска
на онемелия град върху устните.
А някъде в тъмното залези още препускат...
Градът е без дъх, нощта е омайна и чувствена....

Нощта си съблича луничките и по небето ги пръсва.
Градът се разпада и тайни желания сбъдва...
Със тиха въздишка, заслепена от изгрева
Нощта си прибира косите и бавно си тръгва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Сертова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Образно и много красиво. Поздравления!
  • "Нощно вълшебство"
    Разкошно!
    П.П.
    ... а, то си имало заглавие, голям съм заплес, видях само точките
  • Поздравявам те за новата ти творба! С малко думи много си казала.
    С интересни метафори и образно в един прекрасен стих!
    Нови творчески успехи и ведър ден!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...