* * *
Всяка нощ
Нощта си разплита косите и бавно се спуска
на онемелия град върху устните.
А някъде в тъмното залези още препускат...
Градът е без дъх, нощта е омайна и чувствена....
Нощта си съблича луничките и по небето ги пръсва.
Градът се разпада и тайни желания сбъдва...
Със тиха въздишка, заслепена от изгрева
Нощта си прибира косите и бавно си тръгва.
Нощта си разплита косите и бавно се спуска
на онемелия град върху устните.
А някъде в тъмното залези още препускат...
Градът е без дъх, нощта е омайна и чувствена....
Нощта си съблича луничките и по небето ги пръсва.
Градът се разпада и тайни желания сбъдва...
Със тиха въздишка, заслепена от изгрева
Нощта си прибира косите и бавно си тръгва.
© Росица Сертова All rights reserved.
