Този влак заминава за никъде.
Тази гара е само измама.
Измори ли те дългото скитане?
Не търси във душата си – няма ме.
Преболях те, спасих се – едва. ...
За теб се сещам все по листопад...
Когато виното кипи и тихо в бъчвите разпуска
си спомням топлите очи с на кестен цвят
и още – стария таван, ръцете, устните ти...
А после стъпките ни в лепкавия мрак ...
И вода колко тече – помъдряхме, момичета....
Децата ни вече сами свойте рани превързват.
Все по-рядко на воля срещу вятъра тичаме.
А Земята? Тя пак се върти. Както винаги – бързо.
Но светът си е същият – пак любов го наричаме. ...
Аз не топля семейното ложе.
Прекатурвам животи и къщи.
От плътта ми ли искате – може,
щом ме вкусите – пак ще се връщате.
Ще ме търсят ръцете ви в тъмното, ...
Във тоя шантав свят със теб не се разминахме,
макар че колко пъти сменяхме посоките…
Цъфтаха пролети и сменяха се зими
и пак ръката ми намираше в дълбокото.
Във тоя странен свят със теб не се изгубихме, ...
Дано да имаш опитна ръка, палачо –
пред искащите ми очи да не трепериш,
да не потънеш в синьото им в здрача
и да поискаш даже в оня свят да ме намериш.
Дано да имаш остър нож, палачо – ...
Всяка нощ
Нощта си разплита косите и бавно се спуска
на онемелия град върху устните.
А някъде в тъмното залези още препускат...
Градът е без дъх, нощта е омайна и чувствена.... ...
Някой ден ще намина да пием кафе
или чашка от твойто малиново вино,
Да ми кажеш върви ли, дали си добре,
да си спомним за някакви стари години.
Да погледам във твойте топли очи ...
Ти ще бъдеш мой пленник докато светът съществува.
В други женски очи ще ме съзираш.
В чужди думи ще ме откриваш...
Дори нощем ще ме ревнуваш.
Все ще те преследва мисълта, че съм наблизко. ...
Ти не ми посвещаваш стихове.
Не ме чакаш с цветя на гарата.
Твойта обич извира в тихото
дето тръгват реки и завихрят се хали.
Не ми казваш през ден „Обичам те!“ ...
Там вълците дращят със нокти небето
и пият от лудото биле на Млечния път.
Задирят луната по тая пътека, където
направиш ли крачка напред - и ще свърши светът....
Там нощем русалии бродят в полето. ...
Ретро любов
...
Наш'та ретро любов. Виж – събира се в шепичка тясна.
В тази сивкава есен тя е просто прекрасна!
Оцеляла в горчилка и сред крясък на хора ...
Това се случва само на разсъмване –
затоплена от звездната жарава,
разрошена, притихнала и сънена
Земята на Небето се отдава.
Небето розовее във екстаз. ...
Аз съм толкова твоя, колкото ничия.
Не ми казвай коя съм. Не ме определяй.
На думи не вярвам. Освен на "обичам те".
Не се моля в църква. Дори и в неделя.
Сама си вземам. Не обичам да искам. ...
Ще ти бъда това, което отдавна си чакал -
синя болка, която не ти тежи,
нежна обич, разкъсала мрака.
А пък ти ме остави. Ако решиш.
Ще те пазя от всички проклятия. ...
Ще затръшна вратата след себе си,
ще замина внезапно нанякъде,
ще забравя за малко за тебе,
ще замръквам във пустото. Лято е!
Ще загасям звездите. Без тях ...
Босоного е лятото, а есента носи обуща
от сухи листа, дето вечно пропущат.
И си бъбрят по есенно двете врабчета в шубрака,
че дошло му е времето и лятото няма да чакат
да догаря с последните въглени, дето топлят душата. ...
