Oct 14, 2006, 12:50 AM

???

  Poetry
644 0 8
Как да си открадна спокойствие,
от спокойните планински върхове,
как любовни рими да редя за тебе,
като си толкова еднакъв всеки ден?

Как от стаята си, като затворник,
да наблюдавам света отвън безучастно,
като не мога да се докосна до всеки един от тях,
до хората, забързани нанякъде, с тъжни лица?

Как залеза да погледна сега,
като за изгрев мечтае моята душа?
Как в света роли да играя,
а да споря че съм си аз - неподправена?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...