14.10.2006 г., 0:50

???

637 0 8
Как да си открадна спокойствие,
от спокойните планински върхове,
как любовни рими да редя за тебе,
като си толкова еднакъв всеки ден?

Как от стаята си, като затворник,
да наблюдавам света отвън безучастно,
като не мога да се докосна до всеки един от тях,
до хората, забързани нанякъде, с тъжни лица?

Как залеза да погледна сега,
като за изгрев мечтае моята душа?
Как в света роли да играя,
а да споря че съм си аз - неподправена?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...