14 oct 2006, 0:50

???

  Poesía
639 0 8
Как да си открадна спокойствие,
от спокойните планински върхове,
как любовни рими да редя за тебе,
като си толкова еднакъв всеки ден?

Как от стаята си, като затворник,
да наблюдавам света отвън безучастно,
като не мога да се докосна до всеки един от тях,
до хората, забързани нанякъде, с тъжни лица?

Как залеза да погледна сега,
като за изгрев мечтае моята душа?
Как в света роли да играя,
а да споря че съм си аз - неподправена?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...