И сега какво?! Накъде?
Накъде да вървя без посока в нощта?
Сама ме остави да проклинам своята съдба...
Как да убия любовта във моята душа,
как от затвора на спомените да се освободя?!
Накъде да гледам, по какъв път да вървя,
та аз дори не виждам в края на тунела светлина...
Адска болка изпълва ме сега,
а мислите ми все към тебе летят.
Има ли край всичко това?!
А краят - начало ще е на един нов път...
© Милена Енева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
