15.05.2008 г., 0:31

* * *

814 0 0

И сега какво?! Накъде?

Накъде да вървя без посока в нощта?

Сама ме остави да проклинам своята съдба...

Как да убия любовта във моята душа,

как от затвора на спомените да се освободя?!

Накъде да гледам, по какъв път да вървя,

та аз дори не виждам в края на тунела светлина...

 

 

Адска болка изпълва ме сега,

а мислите ми все към тебе летят.

Има ли край всичко това?!

А краят - начало ще е на един нов път...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Енева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...