Aug 21, 2007, 2:24 AM

*

  Poetry
859 0 1
Любов, колко чисто нещо си ти,
едно ясно чело, искрящи очи,
да не струят от тях сълзи,
да спрат ако ще с кръвта ми,
миглите ти  го прободоха -
сърцето ми цял живот ще кърви...

Не успявам да си осигуря секунда без теб,
колко искам, а не мога да съм до теб...
За мен няма затворени врати, няма катинари,
аз успявам ако е за любов да премина планини,
но за теб как да премина, една тънка завеса само,
нея никога няма да прегазя - бялото ти було...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любовник All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...