Rosica (Росица Иванова) Rosica (Росица Иванова)
93
Nov 29, 2006, 9:45 PM

* * *

  Poetry
705 0 7
 (на Рупи)

Слънцето е тъжно,
луната не блести,
звездите светят самотни,
а около тях всичко e всемир.

Залез виждаш ли?
Аз не виждам...
Ти залезе,
преди да си отидеш от света.

Изгрев виждаш ли?
Аз не...
Не ще изгрее слънце,
щом ти не си на таз земя.

Само ангелче в небето свети,
знам, че ти светиш в нощта.
Бъди щастлив и дано не си самотен,
в онази хубава страна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0