Dec 9, 2006, 8:35 PM

***

Poetry

1.1K 0 1

Аз съм капката роса,
родена от нощта.
Над твойте устни се разстилам,
макар да знам, че скоро ще умра.
Аз съм твойта нежна радост.
Твоята жажда за живот.
Аз съм твоето пробуждане.
Твоят неочакван гост.
Аз съм малка, но значима.
Моето име е Любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

АниДжи (Снежина)

ако това е жертва би ли я направила за някого дори и да го обичаш много силно?

2007-02-21T21:23:09+02:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0