Dec 9, 2006, 8:35 PM

***

Poetry

1.1K 0 1

Аз съм капката роса,
родена от нощта.
Над твойте устни се разстилам,
макар да знам, че скоро ще умра.
Аз съм твойта нежна радост.
Твоята жажда за живот.
Аз съм твоето пробуждане.
Твоят неочакван гост.
Аз съм малка, но значима.
Моето име е Любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

АниДжи (Снежина)

ако това е жертва би ли я направила за някого дори и да го обичаш много силно?

2007-02-21T21:23:09+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0