* * *
Поетите пишат за самотна луна,
но тя има звезди и не е сама.
Не зная на чий грях отплата аз връщам,
а винаги мечтаех да имам пълна къща.
Много се страхувах от неизвестността
(не знаех, че най-страшно било да си сама)
Днес е тъмно, сиво, есенно небе,
същият сезон е на моето лице.
Слънцето го няма, не спира да вали,
не спират и сълзите от моите очи.
В самотната душа е мухъл и е влага,
не разбирам защо това на мен се полага.
Старото сърце, потънало във плесен,
отдавна е забравило какво е смях и песен.
Надявам се скоро да не съм сама,
да намеря "Владо" потънал в самота.
Писна ми коктейла "сълзи със ракия"
всяка божа вечер сaма да си го пия.
© Нели All rights reserved.
