12 окт. 2007 г., 15:48

* * * 

  Поэзия
993 0 11
 

Поетите пишат за самотна луна,

но тя има звезди и не е сама.

Не зная на чий грях отплата аз връщам,

а винаги мечтаех да имам пълна къща.

Много се страхувах от неизвестността

(не знаех, че най-страшно било да си сама)

Днес е тъмно, сиво, есенно небе,

същият сезон е на моето лице.

Слънцето го няма, не спира да вали,

не спират и сълзите от моите очи.

В самотната душа е мухъл и е влага,

не разбирам защо това на мен се полага.

Старото сърце, потънало във плесен,

отдавна е забравило какво е смях и песен.

Надявам се скоро да не съм сама,

да намеря "Владо" потънал в самота.

Писна ми коктейла "сълзи със ракия"

всяка божа вечер сaма да си го пия.

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • благодаря момичета! Ще го сменя вероятно.
  • Браво!Предлагам ти друг коктейл"Водка с усмивки".
    Ще ти помогне.
  • Прекрасен стих! Надявай се и никога не спирай! Поздрав!
  • благодаря момичета!
  • Прекрасен,макар и тъжен стих....
    Поздрав и прегъдка,Нели!!!
  • Поздрав за стиха и прегръдка за теб, Нели!
  • Много ме натъжаваш , Нели.така е сега,
    но утре не се знае, пък и имаш нас,
    понякога хората се чувстват самотни
    дори ако къщата е пълна с хора.С обич.
  • Хубав стих,Нели!!!
    И още нещо,не си сама щом имаш нас.Тук винаги човек може да бъде с приятели и да бъде себе си.
  • Прегръщам те силно Нелка и ти желая късмет!
  • Ще спре да вали и ще се усмихнат твоите очи!
    Вярвай, защото ще се сбъдне!!!
    "Поискай и ще ти се даде" !
  • Хареса ми, макар че е тъжно...
    Поздрав!
Предложения
: ??:??