* * *
Поетите пишат за самотна луна,
но тя има звезди и не е сама.
Не зная на чий грях отплата аз връщам,
а винаги мечтаех да имам пълна къща.
Много се страхувах от неизвестността
(не знаех, че най-страшно било да си сама)
Днес е тъмно, сиво, есенно небе,
същият сезон е на моето лице.
Слънцето го няма, не спира да вали,
не спират и сълзите от моите очи.
В самотната душа е мухъл и е влага,
не разбирам защо това на мен се полага.
Старото сърце, потънало във плесен,
отдавна е забравило какво е смях и песен.
Надявам се скоро да не съм сама,
да намеря "Владо" потънал в самота.
Писна ми коктейла "сълзи със ракия"
всяка божа вечер сaма да си го пия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
