Sep 4, 2008, 8:05 PM

* * *

  Poetry » Love
808 0 1

Чувствата останаха безмълвни,

мислите притихнаха във тях.

Очите гледат някак тъжни,

сълзи се ронят, вледенени от страх.

 

Не виждам лъч във тъмнината,

страхувам се от тежката тъга.

Оставам тук със самотата,

душата ми е в истинска мъгла.

 

Не стой така безмълвно и нелепо,

стопли ме, извади ме от това!

Обичай ме истински, горещо!

Приюти пламенната ми душа!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...