Как жадувам да съм с теб,
сърцето ти в сърцето ми да бие,
от злото там да се скрие
и всяка твоя болка да попие.
Но далеч си ти и недостъпен,
последен слънчев лъч
беше в моя свят,
тръгна си, а не исках да те пускам,
след теб остана само пустота и мрак.
Да храня ли надежди
или в мрака да потъна,
блянове, мечти, копнежи...
в болка всичко се превърна.