May 14, 2007, 11:44 PM

* * *

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Малка и невинна бях -
как да сториш този грях?
Но на изкушението не устоя,
с чара си ме завладя.
Изведнъж живота ми се преобърна
и в единствена любов ти се превърна.
Най-щастлива бях,
в рая си живях.
От малкото момиченце
станах хубаво кокиченце.
Изискана млада жена,
завладяваща мъжките сърца.
Но във разгара на деня
разбрах една лъжа.
Лъжа за любовта,
породена от страстта.
Но надеждата не умря
в душата таи се тя,
че някой ден ще ме обикнеш ти
и любовта във теб ще се роди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© КриСинКа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...