May 14, 2007, 11:44 PM

* * *

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Малка и невинна бях -
как да сториш този грях?
Но на изкушението не устоя,
с чара си ме завладя.
Изведнъж живота ми се преобърна
и в единствена любов ти се превърна.
Най-щастлива бях,
в рая си живях.
От малкото момиченце
станах хубаво кокиченце.
Изискана млада жена,
завладяваща мъжките сърца.
Но във разгара на деня
разбрах една лъжа.
Лъжа за любовта,
породена от страстта.
Но надеждата не умря
в душата таи се тя,
че някой ден ще ме обикнеш ти
и любовта във теб ще се роди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© КриСинКа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...