* * *

искам да съм като теб
ала не мога

всичко казват е генетика
а по дяволите не е толкова просто
мисля че е в крехкостта ти в целостта ти
в съвършенството с което живееш
храносмилаш
малко лъскаво тунелче
без излишна светлина
в шоколадовата ти подземна църква
несуетното ти дишане синхронът между
време място действие
ти чудна гръцка трагедийке
сигурно си и безсмъртно а не ти пука
изобщо
малко богоподобно въженце
не се бесиш не дълбаеш по скалите
само ти разяждаш ябълката преди
тя да те разяде
отваряш хилядите си очички
и обичаш живота
ти тихо съвършенство

ти червейче