* * *
Кафето е горчиво като снощните ти устни,
а беше утринно и нежно.
Препечените филийки сякаш са сухи,
а току що ги извадих от огъня.
Усмихвам се,
поне това научих, Любов
през дългите си дни и нощи,
когато ти не изтрезняваше.
Любов ли казах?
Моля те, прости,
понякога използвам сложни, непознати думи...
...и по-добре е да се разделим и в новия живот да се изгубим.
Да принце, ти не си щастлив,
не са сапфирени очите ти - на беден да ги подариш,
а аз отдавна не съм спящата принцеса
и без това кошмарите ми пречат,
така, че моля да не ме събуждаш.
Одавна времето изтече.
© Мира All rights reserved.
