* * *
Кафето е горчиво като снощните ти устни,
а беше утринно и нежно.
Препечените филийки сякаш са сухи,
а току що ги извадих от огъня.
Усмихвам се,
поне това научих, Любов
през дългите си дни и нощи,
когато ти не изтрезняваше.
Любов ли казах?
Моля те, прости,
понякога използвам сложни, непознати думи...
...и по-добре е да се разделим и в новия живот да се изгубим.
Да принце, ти не си щастлив,
не са сапфирени очите ти - на беден да ги подариш,
а аз отдавна не съм спящата принцеса
и без това кошмарите ми пречат,
така, че моля да не ме събуждаш.
Одавна времето изтече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мира Всички права запазени
