Mar 26, 2005, 11:02 AM

***

  Poetry
1.3K 0 1

Когато тъжен си ти знаеш как боли
една такава болка от раздяла,
когато радостен си знаеш, че уви
такава радост бързо отминава.

И всеки ден се луташ без посока, сам
да търсиш болката така позната,
за радост място няма там,
където радост всъщност е тъгата.

И тъй обречена душата пада
във бездна от горчива страст,
когато стигнал си пред портите на ада
и чакаш там последния си час.

Но знай, че твоята съдба
във своите ръце държиш
и след тъгата идва радостта
щом обич някому дариш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...