Mar 26, 2005, 11:02 AM

*** 

  Poetry
889 0 1

Когато тъжен си ти знаеш как боли
една такава болка от раздяла,
когато радостен си знаеш, че уви
такава радост бързо отминава.

И всеки ден се луташ без посока, сам
да търсиш болката така позната,
за радост място няма там,
където радост всъщност е тъгата.

И тъй обречена душата пада
във бездна от горчива страст,
когато стигнал си пред портите на ада
и чакаш там последния си час.

Но знай, че твоята съдба
във своите ръце държиш
и след тъгата идва радостта
щом обич някому дариш.

© Десислава Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??