Mar 26, 2005, 11:02 AM

***

  Poetry
1.3K 0 1

Когато тъжен си ти знаеш как боли
една такава болка от раздяла,
когато радостен си знаеш, че уви
такава радост бързо отминава.

И всеки ден се луташ без посока, сам
да търсиш болката така позната,
за радост място няма там,
където радост всъщност е тъгата.

И тъй обречена душата пада
във бездна от горчива страст,
когато стигнал си пред портите на ада
и чакаш там последния си час.

Но знай, че твоята съдба
във своите ръце държиш
и след тъгата идва радостта
щом обич някому дариш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....