Неадекватни, мълчаливи, непонятни...
в безмислие от думи с теб живеем,
а мислите ни лутат се... изгубени,
да изкрещиме искаме, ала немеем.
Не си във центъра на моето възприятие,
и аз не съм двигателят на твоята любов.
Пусни ме да си ида, като мечтание...
от безмислието на общият ни път.
Опитвам се, не мога да те изпея,
забравила вкусът на пълното доверие.
Запомням ги годините ни, като есен,
а тя се разпада пред очите ми в неверие. ...