Mar 11, 2007, 5:29 AM

* * * 

  Poetry
604 0 11
Неадекватни, мълчаливи, непонятни...
в безмислие от думи с теб живеем,
а мислите ни лутат се... изгубени,
да изкрещиме искаме, ала немеем.
Не си във центъра на моето възприятие,
и аз не съм двигателят на твоята любов.
Пусни ме да си ида, като мечтание...
от безмислието на общият ни път.
Опитвам се, не мога да те изпея,
забравила вкусът на пълното доверие.
Запомням ги годините ни, като есен,
а тя се разпада пред очите ми в неверие.
Тъжиш ме. Очите ти ме давят. Искам се,
предишната, която бях, ала не мога
да си тръгна...понякога до болка се презирам
и не вярвам,  че приказка ще бъдем някога.
Измъчваш ме с очите си, със погледа си.
Желанията ти са плитки, осеяни с брътвеж.
Не съм от този свят за теб. Да си отида...
във моят... там в пролетният бял цъфтеж.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви!
  • Не съм от този свят за теб. Да си отида...
    във моят... там в пролетният бял цъфтеж.
    Чудесен стих Джейни!
    Поздрав!


  • Ти си за твоя свят, с пролетния бял цъфтеж!!!
    Поздрави, Джейни!!!
  • "Опитвам се, не мога да те изпея,
    забравила вкусът на пълното доверие."-за жалост всичко от тук нататък е просто безсмислено...тъжен,много тъжен стих,като живота ни...дано намериш вярното решение.
  • Затрогващ стих, много ми харесва!
  • Прекрасен, тъжен стих!
    Браво, Джейни!
  • Много ми допадна, докосна ме! Тъжен, хубав стих!
  • Пусни ме да си ида, като мечтание...
    от безмислието на общият ни път.

    Браво!
    Прекрасен стих!
    Поздрав, мила!
  • Не си във центъра на моето възприятие,
    и аз не съм двигателят на твоята любов.
    Много е хубаво-особено тези думички.Продължавай все така...
  • Голяма мъка е така; и за единия, и за другия. Не трябва да чакаш да те пусне! Намери при кого да отидеш и тръгвай, докато не е късно! Но не по-рано!
    А може и - с всичко се примиряваме и се свиква!
  • Тъжно е Джейни! Поздравления за текста!
Random works
: ??:??