Jul 28, 2005, 10:14 PM

* * *

  Poetry
869 0 1

Падащ вятър,
ликуващо безумие
кръговрат вечерен, но
достатъчно недостоверен...
Кръжащи мисли
и спомени за рая
в изкуствена нежност
броят своя душевен кворум.
Непредумишлено някак и
безпричинно следствие
се стовари с цялата си тежест
над вселенската промисъл
и подаде заявката си за
представителна извадка
от мъртви души
чакащи отново
да са живи.
ДАЛИ БЯЛОТО ЩЕ
БЪДЕ ОТНОВО БЯЛО?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Кацаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...