28.07.2005 г., 22:14

* * *

871 0 1

Падащ вятър,
ликуващо безумие
кръговрат вечерен, но
достатъчно недостоверен...
Кръжащи мисли
и спомени за рая
в изкуствена нежност
броят своя душевен кворум.
Непредумишлено някак и
безпричинно следствие
се стовари с цялата си тежест
над вселенската промисъл
и подаде заявката си за
представителна извадка
от мъртви души
чакащи отново
да са живи.
ДАЛИ БЯЛОТО ЩЕ
БЪДЕ ОТНОВО БЯЛО?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Кацаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...