* * *

28 июл. 2005 г., 22:14

Поэзия

752 0 1

Падащ вятър,
ликуващо безумие
кръговрат вечерен, но
достатъчно недостоверен...
Кръжащи мисли
и спомени за рая
в изкуствена нежност
броят своя душевен кворум.
Непредумишлено някак и
безпричинно следствие
се стовари с цялата си тежест
над вселенската промисъл ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

По черно-белите клавиши на душата
Дорога 1985

Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...
Дождик

Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
***

Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...

Ещё произведения »