Nov 24, 2005, 4:29 PM

* * *

Poetry

1.6K 0 3

Една стара грешка
изскочи от тъмния ъгъл.
"Здравей, момиче"
ми каза
"кой пак те излъга?"
Никой, никой.
отричам засмяна,
взряна в своята
същност човешка.
Просто си мислех,
че не искам да стана
нечия стара грешка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sladka_ve6tica (Теодора)

И от мене Но не просто шест....шест с усмивка и от сърце

2005-11-24T21:10:04+02:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Поздравче.От мен също една 6-чка

2005-11-24T16:58:44+02:00
кумеца (Румен Ченков)

И това ми харесва. Имаш си шестичката

2005-11-24T16:50:37+02:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0