Nov 24, 2005, 4:29 PM

* * *

Poetry

1.6K 0 3

Една стара грешка
изскочи от тъмния ъгъл.
"Здравей, момиче"
ми каза
"кой пак те излъга?"
Никой, никой.
отричам засмяна,
взряна в своята
същност човешка.
Просто си мислех,
че не искам да стана
нечия стара грешка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sladka_ve6tica (Теодора)

И от мене Но не просто шест....шест с усмивка и от сърце

2005-11-24T21:10:04+02:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Поздравче.От мен също една 6-чка

2005-11-24T16:58:44+02:00
кумеца (Румен Ченков)

И това ми харесва. Имаш си шестичката

2005-11-24T16:50:37+02:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0