Apr 2, 2007, 3:46 PM

****

  Poetry
858 0 3

От върбовите клонки сътвори легло,

в което да положиш любовта,

раздавай ти на всекиго добро

и любовта ти няма да е днес сама.

Построй чешма, с природата се слей,

от камъните във душата си стори я,

сълзите на цветята в нея влей,

горчилката в живота си – изпий я!

За да остане в тебе сладостта,

нектара на изминатия път,

а бъдещето... знам ли...

посоката не е една...

но пък живота ни е вечен кръстопът.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зл Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...