От върбовите клонки сътвори легло,
в което да положиш любовта,
раздавай ти на всекиго добро
и любовта ти няма да е днес сама.
Построй чешма, с природата се слей,
от камъните във душата си стори я,
сълзите на цветята в нея влей,
горчилката в живота си – изпий я!
За да остане в тебе сладостта,
нектара на изминатия път,
а бъдещето... знам ли...
посоката не е една...
но пък живота ни е вечен кръстопът.
© Зл Павлова All rights reserved.