От върбовите клонки сътвори легло,
в което да положиш любовта,
раздавай ти на всекиго добро
и любовта ти няма да е днес сама.
Построй чешма, с природата се слей,
от камъните във душата си стори я,
сълзите на цветята в нея влей,
горчилката в живота си – изпий я!
За да остане в тебе сладостта,
нектара на изминатия път,
а бъдещето... знам ли...
посоката не е една...
но пък живота ни е вечен кръстопът.
© Зл Павлова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
